Кажи ми дядо как …..?

В памет на един истински българин Николай Хайтов.

- Здравей дядо, как си?

- Благодаря на Бога, живо здраво съм чядо.

- Дядо, из онзи ден се сбрахме с дружина на веселба и разпивка. Ама софрата беше една такава постна и другарите ми бяха едни такива оклюмани и угрижени. От немотия ли от що ли. Дядо, кажи що я докарахме до тая нога?

- Друг ви е аршина днес синко, друго ви е окото. Затуй нищо не ви радва. Другари се зовете, ама не си другарувате. Другаруването сине, е и в радост и в неволя. С другар и коравият залък и киселото вино са разтуха. Другарите не гледат у паницата, а у сердцето.

- Дядо, това ли е заложената в нас прокоба от немилостивата майка природа - да мразим своето?

- Българинът дете мое, има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.

- Дядо, от бая време парламента е окичен с туй „Съединението прави силата” . Ама днес в тая България човек за човека е вълк. Откак се свърши с комунистите секи тръгна по търговийка и да богатее. Крива обаче излезе сметката. Не останаха абдали по нивите, а как се богатее като няма на чий гръб? Затуй сега всинца се оглядаме като мишки в трици и мигаме на парцали с премрежен от ламтежи поглед. Затуй ли дядо, всеки път щом синковеца на комшията от долния етаж се събере с другарчета и засвирят оная ми ти електронна музика и оня брадатия под тях дето очите му все червени и гледа накриво комшиите си, веднага вдига телефона и вика жандармите да озаптяват дечурлигата сякаш са най-страшните хайдути в тая държава?!?

 - В човека има заложено всичко, най-вече нагонът към разрушение, който от време на време се развихря. Зловещият импулс към опожаряване, сечене, събаряне. Нагонът към сгазване и затриване, към сгромолясване. В разрушението се осъществява силата, усеща се властта - може би затова е тъй привлекателно, сладко и упоително.

- Загубил ли е своето лице българина дядо?

- Много дълго чедо, народът ни е бил обвит ……. от Сивият цвят на смирението и е трябвало да покрива и глупостта и ума, и великанското и нищожното, и богатствата и бедността на духа……. Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети……… Единственото нещо, което заслужава да защитаваш, е уважението към себе си. Като направиш някоя мръсотийка, ти се разваля целия кеф. Като започнеш да се срамуваш от себе си, това не е живот. Няма цена, която не бих платил, за да не се срамувам от себе си. 

- Ще се научи ли дядо, българина един ден как да полети? Ще се върне ли юначеството в неговото сърце?

- Днес българина трябва да се вслуша в думите и да прогледне в делата на дедите си, а не да вярва на купешките думи на тоя и оня дето ни говорят да се срамуваме щото видите ли сме деца на диваци и варвари. Аз тях искам да попитам. Кой на тях им даде буквите, а ония другите дето сега големеят, кой ги научи да четат на свой си език словата на Бога? Кой им даде вярата питам, ама нещат да ми отговарят…… срам ги е!?! А ми казват аз да се срамя…….. Българино, днес ти трябва да се възгордееш с дедите си, защото ако ти не ги почетеш, няма да има място за теб на тая мила земица наречена Майка България.

Написа Николай Георгиев.

Използвани са цитати от

големият Николай Хайтов.